По-Доброто

8 март 2013

Като по-вода

Filed under: По-езия,По-стинги,По-чети — by lyvylk @ 12:17
Tags:

Като по вода

 

Тъмен матов тюркоаз и сребристобяла пяна на педя под краката ми. Корабчето се клатушка в късното утро, а момичетата танцуват на обидно комерсиална музика. Каменистият плаж на островчето, което ще почистваме, е натурално обрасъл с боклуци, които ужким морето е родило. Има най-различни отпадъци, сякаш някой е правил специален симулатор за природно замърсяване. Далеч съм от лъжата ежедневие и ми е лесно да се извисявам и да се гмуркам надълбоко. Разбирам магията на водата. Чувствам водата. Виждам я. Чувам я. Докосвам я. Мириша я. Дишам я. Пия я. Ям я. Тя е тялото ми. Водата е навсякъде. Да я опазиш, означаваа да опазиш всичко. Водата е всемогъща. Може да лети. Може да разбива кораби. Създава живот и отнема живот. Може да приеме формата на съда си или да изтече. Може да бъде невидима. Спасява от пожар. Наводнява.  Изпарява се. Водата е интелигентна, знае какво си мислиш. Обичам я и се старая да имам само положителни мисли и емоции. Старая се да пестя. Наслаждавам се на прилива и се усмихвам на отлива. Къпя се в изобилие и капка по капка, животът ми се нарежда. Написал съм стихотворение на момиче, нищо, че то не ме обича:

Обичам те като морето –

любов на приливи и отливи.

Два кораба са впили във сърцето ми

ресници – тежки плавни котви.

Обичам те като реката –

устремена, бавна, бърза.

Две лодки преобръщат водопади,

с  въжета въздух ли са свързани.

Обичам те като водата –

без вкус, без мирис и безцветна!

…………………………………….

(Тук няма думи, само да те светна.)

Капитанът и съпругата му ни се радват. Ние сме чужденци от десет различни европейски държави, дошли да почистват природата на Турция. Благодарят ни и искат да ни черпят. На въпроса: <<Какво ще желаете?>>, отговарям: <<Най-доброто!>>. Всички се чудят какво е пък това. Някой започват да изброяват луксозни видове алкохолни напитки, но тази посока няма да ги отведе до необикновената истина. В следващия момент ръка с благородно изпъкнали вени и изпечена от слънцето кожа, ми подава бутилка минерална вода. Просто вода, без свръх количество захар, без газиране, без оцветители или плодоимитиращи химикали. Просто вода е най-вкусното питие! Барбара си е поръчала кафе, но има време да си промени решението и го прави: <<И за мен вода, моля.>>

След като сме напълнили всички найлонови чували, които носим, кожата ми лепне от солена вода, пот и сладникав крем. Очите ми си почиват като гледат отвъд хоризонта. Връщам се на борда, където капитанът ми отстъпва руля. Вчера местните са ни казали, че няма да видим дъжд в следващите четири месеца. Днес вали. Обаче не може да влезем в къщата, понеже Алан и Карлос са чистили и отбраняват с лопати вратата, за да не правим стъпки по мокрия под. Ще поплуваме в басейна докато трае дългият залез. На запад небето смесва розово с прасковено върху лилаво и червено. Над нас е синьо с бяло и сиво, а на изток бледнее дъгата на фона на зелени планини и тъмносин простор. Светлината и водата обичат да си играят заедно. С потапянето усещам как тялото ми се слива с водата и обратното.

Ивайло Асенов, 24 год.

≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈

Есето написах за конкурса ЕКОМАНИЯ 2012 на тема опазване на водното богатство.

Advertisements

Вашият коментар »

Все още няма коментари.

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.

%d bloggers like this: